Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зоб
зобам
зобане
зобвам
зобване
зобене
зобна
зобя
зов
зова
зова се
зограф
зографисам
зографисвам
зографски
зографство
зодиак
зодия
зодчество
зомби
зона
зоолог
зоологически
зоология
зооложки
зоотехник
зоотехника
зоотехнически
зоотехничка
зор
зора
зорко
зоркост
зорница
зорък
зоря
зоря се

зов, зовъ̀т, зовà, мн. няма, м. Поет. Призив, вик, призоваване, повик. Откъм срещната гора се чу писък — жален, тревожен зов. Елин Пелин. Но мойте песни все ще се четат. / В тях зов се чуй за правда, за свобода, / любов и благи чувства ги красят / и светлий лик на нашата природа. Вазов. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.