|
зовà, -èш, мин. св. -àх, несв., прех. Поет. 1. Викам някого; каня, призовавам. Една гургулица наблизо усърдно и нежно зовеше другаря си. Елин Пелин. 2. Остар. Наричам, назовавам. От лице му мрачно всички се бояха, / селяните прости светец го зовяха. Вазов. А вирът, е дълбок, не току-тъй го зоват Синия вир. П. Ю. Тодоров.
|