Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зубрач
зубрачка
зубрене
зубря
зулум
зурла
зурлест
зурна

зỳрла1 ж. Издадена доста напред долна част от главата на животно, обикн. на свиня; муцуна. Отрежи на свинята зурлата, тя пак си рови. Погов.

зỳрла2 ж. Зурна. Един ден той се завърна от една кърска веселба и мина през улиците, воден от цигански тъпани и зурли. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.