|
лабирѝнт м. (гр.). 1. В Древна Гърция и Египет ‒ голяма сграда с много помещения и входове, от която не можело да се излезе. 2. Прен. Заплетени алеи или пътеки в гора, град и др., от които трудно може да се излезе. По цели часове се скитам из лабиринта на букака. Вазов. Улицата беше пуста и той не знаеше как да се върне в чаршията, да излезе от тоя лабиринт от тесни криви улички със затворени порти. Дим. Талев. 3. Анат. Вътрешната част на ухото, която се състои от охлюв, преддверие и полуокръжни канали.
|