лавѝна ж. (лат.). 1. Грамада сняг, която се свлича от планина. Тия рилски лавини, често големи колкото къщи, се подхлъзват от върховете и с голяма бързина се търкулват по склона, като ломят и завличат със себе си всичко, що им се случи на пътя. Вазов. 2. Прен. За множество хора ‒ грамадна неудържима сила, която помита всичко по пътя си. Зад ъгъла се показва тълпа от други стачници, която все пак се беше решила да стачкува. Лавината на гладните се уголеми. Дим. Димов.
|