лавѝрам, -аш, мин. св. -ах, несв. и св., непрех. (фр.). 1. Криволича, лъкатуша, за да си пробия път. Движението беше в най-силния си разгар. Ние едва лавирахме между плъзналата по тротоарите сган. Ал. Константинов. 2. Изкусно избягвам затруднения чрез нагаждане.
|