лàвица ж. Дъска, прикрепена обикн. на стена или в шкаф, върху която се поставят различни предмети; полица. Съдовете, шулците, чашите, немити и без ред, лежаха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше. Вазов. Директорът стана, отиде до библиотеката и извади от най-горната лавица подвързана в червено книга. А. Гуляшки.
|