|
лàвър, мн. -ври, м. (лат.). 1. Вечнозелено нискостеблено средиземноморско дърво с продълговати ароматни листа; дафина. Laurus nobilis. 2. Само мн. Клончета от това дърво, като символ за победа или награда. На челата им никога лаври победни / не потрепват с нетленни листа. Смирненски. 3. Само мн. Прен. Успех, слава. Нивга майка нежна първенеца свой / тъй не е гледала, ни младий герой / първите си лаври, ни поетът мрачен / своя идеал нов, чуден, светлозрачен. Вазов. □ Почивам (заспивам) на лаврите си ‒ отпускам се след постигнатите успехи.
|