|
лàгер1 м. (нем.). 1. Място извън селище, където военна част прекарва известно време на обучение в палатки, в землянки и др.; стан. От две-три седмици полкът е на лагер в една долина. Йовков. По двата склона на долината започват землянките на лагера. Йовков. 2. Място за летуване на деца или младежи в палатки или в леки постройки. Децата летуват на лагер. 3. Прен. Обществено-политическа групировка, в която участниците са с еднакви възгледи, убеждения. Срещу лагера на империализма и агресията все по-мощно се издига лагерът на мира и демокрацията. □ Концентрационен лагер ‒ място за принудително местожителство на военнопленници или на политически неудобни за властта лица; концлагер.
лàгер2 м. (нем.). Техн. Машинна част за подпиране на ос, която се върти. Сачмен лагер.
|