|
лазỳр м. (перс.). Поет. Светлосиният цвят на небесния простор; синева. Наоколо гората и планинските върхове високо и спокойно се къпят в чистия лазур на небето. Елин Пелин. || Ясно небе; небеса. Мяркат се, в утринна дрямка унесени, / сини далечни гори; / ясни лазури, върху им надвесени, / пурпурен блясък покри. К. Христов.
|