лазỳрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Светлосин като небето. Детенце малко с поглед лазурен, / ти нямаш грижи в тия години. Вазов. Неподвижно е морето, / спят лазурните вълни. П. П. Славейков. Мигом в блясък потопена / шир лазурна се разкри, / и над бюста на Шопена / падат първите зари. Лилиев.
|