|
лàзя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. За насекоми ‒ движа се бавно с всичките си крайници; пълзя. Мухи лазеха по лицето му. Елин Пелин. Буболечката лази право към дупчица. Влайков. || За човек ‒ придвижвам се едновременно на ръце и на крака; пълзя. После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава. Елин Пелин. Детето лази ‒ гости ще дойдат. Погов. || Обр. А облак лази, / расте и вий снага космата. Яворов. Мръкваше се, по баирите лазеха дълги сенки. Йовков. 2. Трудно се възкачвам нагоре; катеря се. Гъсти орди лазят по урвата дива. Вазов. Конете едвам лазеха из баирчинката. Елин Пелин. 3. Прен. За път ‒ постепенно се извишавам. Най-после излязох из гората и се озовах на един гол скалист зъб... По него лази пътеката за Еленин връх. Вазов. □ Тръпки ме лазят (разг.) ‒ тръпки преминават по тялото ми. Болна съм, дружки, зла болест ме бие, / лазят ме тръпки, свестта ми се вие, / вихър се кани, а презнощ е тъмна. П. П. Славейков. Изправени пред тая купчина от вдървени тела, двамата усещаха леки тръпки да лазят по гърбовете им. Ем. Станев.
|