лай, лàят, лàя, мн. (рядко) лàеве, м. Вик, глас на куче, когато усети нещо. Чуваше се из махалата нейде само лай на кучета и мукане на крави. Влайков. Първите петли пропяха, сам-там се чуваха кучешки лаеве. Блъсков.