|
лàком, -а, -о, прил. 1. Който обича да яде много, ненаситен на ядене. Право да ти кажа: бях гладен като вълк, а когато дойдох, тия лакоми мулета изпукали всичко. Вазов. Дивите свини, лакоми за буков желъд, изравяха влажната земя на гората. Ем. Станев. 2. Прен. Ненаситен изобщо, алчен. Лаком човек е Динето ‒ земя има колкото половината село и пак за още ламти. К. Петканов. Лакоми сте вие... Не се насищате на пари. Йовков.
|