лакомѝя ж. Разг. 1. Само ед. Ненаситност. Завъртя (дядо Кънчо) заканително глава и засърба горещата чорба с още по-голяма бързина и лакомия. Ц. Церковски. Но тоя човек може ли да се откаже от лакомията си, от лихварството си? Йовков. 2. Прен. Ненаситен, лаком човек. Той е една лакомия, остави се!
|