лàкът1, лàкътят, лàкътя, мн. лàкти, лàкътя (сл. ч.), м. 1. Става на ръката между раменницата (мишницата) и предраменницата (совалката). И както лежеше по гърба си, опря се бързо на лактите си, направи усилие да се повдигне и ужасно извика. Елин Пелин. А стига, стига пък ти! ‒ побутна я с лакът той. Ст. Даскалов. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Вазов. 2. Прен. Част от ръкав, която покрива това място на ръката. Лошо плащат на учителите, ‒ каза тя и погледът ѝ ходеше по оръфаните крачоли и изтрити лакти на Палазова. Йовков.
лàкът2, лàкътят, лàкътя, мн. лàкти, лàкътя (сл. ч.), м. Диал. Мярка за дължина, равна на разстоянието от върха на лакътя до края на пръстите и от края на пръстите до китката на ръката. Педя човек ‒ лакът брада. Погов.
|