лампàда ж. (гр.). Книж. Поет. Пълен с мазнина малък съд, в който се запалва фитил и служи за осветление; светилник, кандило. Ала всред горницата на самия под светеха две глинени лампади. Ст. Загорчинов. || Обр. В майска нощ в градина млада / под небесната лампада / люлякът ми замириса. Вазов.
|