ламя̀ ж. (гр.). 1. Според народните вярвания ‒ голямо животно с фантастичен образ, което пакости на човеците. Припаднала тъмна мъгла / по хубава равна Румания, / ... / вредом света изгладила: / ... / не е било тъмна мъгла, / най е било сура ламя. Нар. пес. 2. Прен. Лаком, ненаситен човек. Ядеш като ламя.
|