|
лàпа ж. (рус.). 1. Стъпало на некопитно животно. Тъй лъвът слага върху своята жертва тежката си лапа. Йовков. 2. Груба човешка длан. Чумакът още дърпаше Монката, но пред строгия поглед на Гроздана тежките му лапи се отпуснаха. Йовков. Старецът простря ръка и с широка мечешка лапа погали косата на детето. Смирненски.
лапà ж. (тур.). Каша от трици, ленено семе и под. за налагане на болно място.
|