|
лàпам, -аш, несв., прех. Разг. 1. Ям бързо, лакомо и с големи залци. Сега майката беше приготвила задушени пилета и баклава, които всички лапаха с удоволствие. Дим. Димов. 2. Прен. Безсъвестно присвоявам нещо; ограбвам ненаситно. Не е наш владика той, гръцки владика е. Ни езика му разбираш, ни пък той иска да те знае. Само да дърпа от нас и да лапа. Дим. Талев. □ Лапам мухи (разг.) ‒ губя времето си напразно, зяпам, бездействам.
|