|
лàпвам, -аш, несв.; лàпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лàпнат, св., прех. Лапам един път или от време на време. Кучетата му бяха го заобиколили; сегиз-тогиз той им хвърляше по някоя хапка, която те лапваха още във въздуха. Йовков. Голям залък лапни, голяма дума не казвай. Погов.
|