лàскав, -а, -о, прил. 1. Който проявява нежност, обич. Той знаеше, че Григорий Синаит бил с всички добър и ласкав, всекиму намирал да каже наставление или умна дума. Ст. Загорчинов. 2. Който е изпълнен с нежност и обич; гальовен. Тя я люлееше тихо на ръце и из душата ѝ извираха ласкави, нежни, мили слова. Елин Пелин. || Благосклонен. Ласкав прием. Ласкави отзиви.
|