|
ласкàя, -àеш, мин. св. ласкàх, несв., прех. 1. Користно хваля, обсипвам с хвалби някого. Лисичката вижда, че стражарят не е старши, но го ласкае. Елин Пелин. || Блазня. Лаская самолюбието му. Лаская честолюбието му. 2. Прен. Доставям на някого приятно чувство; радвам някого. Това голямо внимание към него извънредно го ласкае. Йовков. Никола се шегува всякога, смехът на Илия го ласкае, той се увлича все повече и повече. Йовков. Как радостна е тя, / с усмивка весела и млада на уста! / Как мами и ласкай. П. П. Славейков. || Обр. Без да уморява и да развлича окото, тоя простор зове, ласкае и облекчава. Йовков. Тя вървеше край него и погледът му я ласкаеше сърдечно. Елин Пелин. лаская се възвр. и взаим. □ Лаская се от мисълта (книж.) ‒ приятно ми е да мисля.
|