лàстовица ж. Малка прелетна птица с раздвоена опашка. Hirundo. Напущат ластовици гиздави гнездата, / на юг към жилищата зимни се стремят. Величков. Из въздуха бръмчаха пчели, стреляха се ластовици и чуруликаха на воля чучулиги. Хар. Русев. Една ластовица пролет не прави. Погов.
|