лàя, лàеш, мин. св. лàях, несв., непрех. 1. За куче ‒ издавам лай. В селото лаеха кучета. Елин Пелин. Чуваше се страшна глъчка, кучетата на цяло село лаеха. Йовков. Храни куче да те лае. Погов. Куче, което лае, не хапе. Погов. 2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря с ожесточение против някого; нападам, ругая. Я мълчи, куче, какво лаеш! Ти знаеш ли на кого приказваш, знаеш ли кой е Сенебирски? Йовков. □ Кучетата си лаят, керванът си върви (погов.) ‒ дребнавите нападки не могат да спрат развитието на нещата.
|