|
лев1, лèвът, лèва, мн. лèвове, лèва (сл. ч.), м. 1. Основна единица в българската парична система, равна на 100 стотинки. 2. Паричен знак и монета с такава стойност. Тез пари са твои. Събирал съм ги лев по лев, та да ти ги върна, затуй ги забавих. Йовков. Сега селото остава да дължи само десетина хиляди лева. Вазов. Намерих един лев. □ Не струва пукнат лев (разг.) ‒ нищо не струва.
лев2, лèвът, лèва, мн. лèвове, лèва (сл. ч.), м. Остар. Лъв. Радоил скокна като наранен лев. Вазов. □ Балкански лев ‒ българският народ. Братя, пия за балканския лев. Вазов.
|