левèнт м. (тур.). 1. Строен и здрав момък, здравеняк. Наместо предишното голобрадо момче сега се яви заякнал и възмъжал левент. Йовков. Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице. Елин Пелин. 2. Като прил. Диал. Поет. Който е млад, здрав и строен. Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. Елин Пелин. Високият момък напери широките си плещи ‒ цяла планина! Такъв левент ерген в Болярево не се помнеше. А. Страшимиров. Левент снага.
|