легендàрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с легенди1. И ето, плискат ме водите / на легендарната река. Лилиев. Легендарно време. || Който е присъщ на легенда1. На писателката е дошло отръки да предаде на разказа си легендарния тон на народните песни. П. П. Славейков. 2. Поет. Който е необикновен, небивал. Отдалече обаче се очертава величественият образ на легендарния Ботев. Караславов. Ето тоя Стоян, ‒ помисли си той (Огнянов) ‒ е типът на легендарния български хайдутин. Вазов. Легендарна смелост. Легендарни подвизи.
\n
|