|
легион м. (лат). 1. Истор. В Древен Рим и Византия ‒ бойна единица от 3000 ‒ 6000 души; полк. От главен и пръв началник на славните легиони, аз днес съм роб у българския цар. В. Друмев. || Търж. Отряд, войска изобщо. Тълпи се легион до братски легиони / и бурното море издига се и тътне. Смирненски. 2. Истор. Отряд за подпомагане на националноосвободителните борби на народите в Европа през XIX век; легия. 3. Прен. Книж. Неизброимо множество. С едно слово той извади / из земята легиони, / с едно махане създаде / хора волни милиони. Вазов.
|