леглò, мн. -à, ср. 1. Място за спане с постелки и други спални принадлежности. Тетка Кирилица извади нови черги и грижливо приготви легло на Велин. Елин Пелин. 2. Креват, одър. Пружинено легло. Кораво легло. Болница със 100 легла. 3. Жилище, дупка на диво животно; леговище, бърлога. По скалите зеят страшни пукнатини, / затулени с храсти ‒ легла на гадини. Вазов. На кучешко легло кокал търси. Погов. 4. Корито на река. Отдясно, от време на време, дебели, стари върби, с нависнали на долу клонове, очертават леглото на Марица. Величков. □ На легло съм ‒ лежа болен. На смъртно легло съм ‒ предстои да умра, умирам. Походно легло ‒ сгъваем креват, който се използва за спане при поход от войници, туристи и др.
|