|
лед, ледъ̀т, ледà, мн. ледовè, м. 1. Замръзнала вода. Разнасят се облаци черни, / топи се последният лед. Д. Дебелянов. Един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река. Вазов. 2. Прен. Безчувствие, студенина. Те слушаха тая скръбна и нежна музика, ледът на душите им се разтапяше. Йовков. 3. Като прил. Разг. Леден. Тя изплака: ‒ О мамке! Та то е умряло, ръчиците му лед! Вазов. Краката ми са лед. Лед студена вода. □ Пиши го на леда (разг.) ‒ няма да стане това, което очакваш.
|