лèден, -а, -о и (рядко) -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е от лед. Ледена кора. Леден къс. Ледени висулки. 2. Прен. Много студен, студен като лед. Леденият дъх на бурята вкочанясваше членовете и замръзваше кръвта в жилите. Вазов. Духаше остър, леден вятър. Йовков. Ледена вода. 3. Безчувствен, равнодушен. Баща ми стоеше мълчалив, намусен, леден. Леден поглед. Ледено спокойствие. 4. Като същ. ср. ледено (разг.) ‒ сладолед.
|