леденя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Рядко. Правя нещо (някого) да се вцепени, да се смрази. И мене не веднъж смъртта е леденила / душата с ужаси, пред трупат бездихан на свидни жертви. П. П. Славейков. Колчем помислеше, че ще я види, ще срещне погледа ѝ ‒ страх леденеше душата му. Г. Райчев.
|