лèдник, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. Геол. Голяма маса лед във високите планини и полярните области, която бавно се свлича надолу. Пътувал съм и из Швейцария, гледал съм Алпите със сините езера, с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо високо в небесата. Вазов.
|