Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
л ла ле ли ло лу лъ ль лю ля	ле лебед лебеден лебедов лебервурст леберкез леблебия лев левак левачка левент левентски левентство левица левичар левичарски левичарство левосектант левосектантски левосектантство левски левче легален легализация легализирам легализиране легално легалност легато легационен легация леген легенда легендарен легендарност легион легионер легитимация легитимен легитимирам се легитимиране легитимност легия легло легна леговище лед леден леденеене леденея леденина ледено леденя леди ледник ледников ледница ледовит ледоразбивач ледоход лежа лежане лежешката лежешком лезия лейбърист лейбъристки лейди лейка лейтенант лек лека-полека лекар лекарка лекарски лекарство леке лекичко лекичък леко лекоатлетичен лекоатлетически лековерен лековерие лековерно лековерност лековит лековитост лекокрил лекомислен лекомислено лекомислие леконравен леконравие лекоподвижен лекост лекота лексика лексикален лексикограф лексикография лексикографски лексиколог лексикологичен лексикологически лексикология лексиколожки лексикон лексически лектор лекторка лекторски лекувам лекуване лекционен лекция леле лелеене лелея лелин лелка лелкин леля лемеж лемежен лен ленен ленив ленивец ленивка лениво ленивост ленинградски ленопроизводител леност лента лентовиден лентяй лентяйнича лентяйски лентяйствам лентяйстване лентяйство леня се леопард леопардов лепвам лепване лепеж лепене лепенка лепет лепетене лепетя лепило лепка лепкав леплив лепна лепнене лепра лепта лепя лепя се лес леса лесбийка лесен леска лесков леснина лесничей лесничейски лесничейство лесно леснодостъпен леснозапалим леснота леснотия лесовъд лесовъден лесовъдски лесовъдство лесозащитен лесонасаждение лесотехник лесотехника лесотехнически лествица летаргичен летаргически летаргия летателен летва лете летеж летен летене летец летище летищен летлив летливост летница летоброене летовище летовищен летовник летовничка летопис летописен летописец леторасъл леточисление летувам летуване летя лефер леха лехуса леча лечебен лечебница лечебно лечебност лечене лечение лечител леш лешник лешников лешникотрошачка лешояд лешоядец леща лещак лещарка лещен лещеница лещенка лещовиден лещообразен лея лея се леяр леярен леярна леярница леярски леярство	лежà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За човек или животно ‒ намирам се в хоризонтално положение на земя, постеля и др. с цялото си тяло. Жив е той, жив е! Там на Балкана, / потънал в кърви, лежи и пъшка. Ботев. До стобора лежат две големи овчарски псета. Дора Габе. 2. Обикн. в съчет. с прил. болен ‒ боледувам. Дали си болна лежала, или си болен гледала. Нар. пес. Децата лежаха от шарка. 3. Прекарвам, изтърпявам наказание в затвор. Тежки зандани с железни врати, дебели каменни стени: кой е лежал вътре, само той знае какво е. Д. Немиров. Ой, тъмничари, ключари, / девет години как лежа. Нар. пес. 4. За птица ‒ мътя. Кокошка лежи 3 седмици на яйцата. 5. За предмети ‒ намирам се в хоризонтално положение върху повърхността на нещо. Дебели преспи сняг лежат върху покривите. Йовков. Воденичният камък лежеше на самото място, гдето беше премазал Върбака. Йовков. 6. Стоя неизползван. В складовете му лежаха огромни количества непродаден тютюн. Дим. Димов. Съдовете чашите, немити и без ред, лежаха повалени по лавиците и дебел пласт прах ги покриваше вече. Вазов. 7. За природни богатства, пари, имане ‒ намирам се скрит някъде. Под тази планина лежат несметни природни богатства. \|\| Прен. Само 3 л. Кореня се, залегнал съм дълбоко. 8. Разположен съм някъде, намирам се някъде. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Вазов. И братовите му ниви, които лежаха редом с неговите, му се виждаха по-хубави и по-големи. Елин Пелин. Тези две прави лежат в една равнина. 9. За дреха ‒ стоя добре. Патриаршеската му одежда, бликнала цяла в злато, не лежеше добре на прегърбения малък стан. Вазов. Костюмът му лежи като излян. \|\| За мъгла, облаци и др. ‒ намирам се ниско над земята. Сутрин върху долината лежи тънка синя мъгла. Л. Стоянов. Сняг имаше, но тежка мъгла лежеше над земята. Елин Пелин. 10. Прен. За тъга, скръб, мъка ‒ изписвам се, отпечатвам се. По сухото ѝ болничаво лице лежи тъга. Елин Пелин. И по техните лица лежеше същата печал. Ст. Загорчинов. 11. Прен. Само 3 л. За грижа, мъка и др. ‒ тежа, тегна, измъчвам. Аз ви казах всичко, щото лежеше на сърцето ми. Каравелов. Яд на сърцето ми лежи / и все на душата ми тежи. П. Р. Славейков. □ Лежи ми на сърцето (диал.) ‒ изпитвам обич към някого. Що години / Стоянка му лежа на сърце! Що тегло! К. Христов.

Речник