лежà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За човек или животно ‒ намирам се в хоризонтално положение на земя, постеля и др. с цялото си тяло. Жив е той, жив е! Там на Балкана, / потънал в кърви, лежи и пъшка. Ботев. До стобора лежат две големи овчарски псета. Дора Габе. 2. Обикн. в съчет. с прил. болен ‒ боледувам. Дали си болна лежала, или си болен гледала. Нар. пес. Децата лежаха от шарка. 3. Прекарвам, изтърпявам наказание в затвор. Тежки зандани с железни врати, дебели каменни стени: кой е лежал вътре, само той знае какво е. Д. Немиров. Ой, тъмничари, ключари, / девет години как лежа. Нар. пес. 4. За птица ‒ мътя. Кокошка лежи 3 седмици на яйцата. 5. За предмети ‒ намирам се в хоризонтално положение върху повърхността на нещо. Дебели преспи сняг лежат върху покривите. Йовков. Воденичният камък лежеше на самото място, гдето беше премазал Върбака. Йовков. 6. Стоя неизползван. В складовете му лежаха огромни количества непродаден тютюн. Дим. Димов. Съдовете чашите, немити и без ред, лежаха повалени по лавиците и дебел пласт прах ги покриваше вече. Вазов. 7. За природни богатства, пари, имане ‒ намирам се скрит някъде. Под тази планина лежат несметни природни богатства. || Прен. Само 3 л. Кореня се, залегнал съм дълбоко. 8. Разположен съм някъде, намирам се някъде. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Вазов. И братовите му ниви, които лежаха редом с неговите, му се виждаха по-хубави и по-големи. Елин Пелин. Тези две прави лежат в една равнина. 9. За дреха ‒ стоя добре. Патриаршеската му одежда, бликнала цяла в злато, не лежеше добре на прегърбения малък стан. Вазов. Костюмът му лежи като излян. || За мъгла, облаци и др. ‒ намирам се ниско над земята. Сутрин върху долината лежи тънка синя мъгла. Л. Стоянов. Сняг имаше, но тежка мъгла лежеше над земята. Елин Пелин. 10. Прен. За тъга, скръб, мъка ‒ изписвам се, отпечатвам се. По сухото ѝ болничаво лице лежи тъга. Елин Пелин. И по техните лица лежеше същата печал. Ст. Загорчинов. 11. Прен. Само 3 л. За грижа, мъка и др. ‒ тежа, тегна, измъчвам. Аз ви казах всичко, щото лежеше на сърцето ми. Каравелов. Яд на сърцето ми лежи / и все на душата ми тежи. П. Р. Славейков. □ Лежи ми на сърцето (диал.) ‒ изпитвам обич към някого. Що години / Стоянка му лежа на сърце! Що тегло! К. Христов.
|