|
лек, лекъ̀т, лекà, мн. лèкове, лèка (сл. ч.), м. Лечебно средство; лекарство. Нека си поспи, нека. Ще. му мине, по-добър лек от съня няма. Йовков. Ако има век, ще има и лек. Погов. || Прен. Средство за отстраняване на нещо. Тъй е било, тъй и ще бъде ‒ на грижата лекът е трудът. К. Петканов. □ Няма за лек, нито за лек (разг.) ‒ за нещо, което никъде не се намира.
лек, -а, -о, прил. 1. Който има малка тежина, който тежи малко. Противоп. тежък. Като лека перушина ‒ / седем оки преброени ‒ / чук извива юначина. Яворов. Аз ще го дигна... Колко лек камък! Елин Пелин. || Тънък, прозрачен. Хладничко ставаше и Тотка потръпваше под леките си дрехи. Вазов. Сенките на дърветата падаха по-дълго по земята, а леките облачета по синия свод пламваха от алена багра. Вазов. || За храна, закуска ‒ който не обременява стомаха. Ние се подкрепихме с лека закуска. Вазов. Лека храна. 2. Който се извършва без големи усилия, трудности; лесен. При това най-тежките и най-грубите работи Кънчу се виждаха най-леки. Влайков. Той отговаряше на всички братски и на всички пожелаваше лек труд и добър берекет. Елин Пелин. Това не беше лека. || Който става лесно, без големи мъки, в кратко време. Като умря майка ти ‒ а бог ѝ изпрати лека смърт ‒ аз отидох в манастир да изкупя греховете си. Ст. Загорчинов. Докле е младост леко път се ходи / и леки са световните несгоди. П. П. Славейков. Леко раждане. Леки старини. Леко забогатяване. Лек успех. Леко пътуване. || Който е лесен за разбиране, лесно достъпен. Задачите, които ни дадоха, бяха леки: бързо ги реших. Леко четиво. Лека музика. 3. Слаб, едва забележим, едва доловим. По нежната кожа на лицето ѝ се разливаше лека руменина. Йовков. Татък зад плета, по пътя, се счуха леки стъпки, някой доближи до вратника. П. Ю. Тодоров. Една лека и чудна детска усмивка бе замръзнала на устните му. Елин Пелин. Лек ветрец. Лек наклон. || Малък, незначителен. Куршумът пробил, ама раната била много лека. Караславов. Леко наказание. Лека повреда. Лека ирония. Леко презрение. Лека простуда. || За сън ‒ недълбок. Лек сън. 4. Пъргав, подвижен. Понякога някой млад татарин се изправяше на седлото, лек като котка. Ст. Загорчинов. Но походката ѝ беше все тъй плавна и лека и все тъй весело се усмихваше, както по-рано. Йовков. Той беше дребничък, сухичък момък с жив поглед и леки движения. Вазов. 5. Повърхностен, необмислен, несериозен. И, напълно убеден в правотата на своите идеи и разбирания, той прибърза с един замах да отхвърли леките и несериозни възражения на някогашния си другар. Влайков. || Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Леко поведение. 6. Воен. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия. □ Имам лека ръка ‒ а) Работя сръчно, умело, бързо. б) Слагам добро начало на някаква работа. Лека атлетика ‒ бягане, скачане, хвърляне копие или диск и др. Лек бомбардировач ‒ военен самолет с малък товар. Лека жена ‒ жена, която води развратен живот. Лека индустрия (промишленост) ‒ индустрия за приготвяне предмети за широка потреба. Лека картечница ‒ леко автоматично оръжие, което няма статив за опора и се носи от отделен боец. Лека кола ‒ малка автомобилна кола от 2 до 6 места за пътници. Лека нощ (вечер) ‒ пожелание преди раздяла вечер. С леко сърце ‒ лекомислено, безгрижно. Смел беше Косан и с леко сърце си играеше с щастието, което не веднъж беше го спасявало. Йовков.
|