лèко нареч. 1. Без усилие, без мъка; лесно. Леко се ходеше по засъхналата добре пътека. Вазов. След две секунди хвърлената бомба избухна. Шишко не усети нищо. Той загина леко, без мъка и горчивина. Дим. Димов. Разправя се пак със селски работи и живее си охолно и леко. Влайков. 2. Едва забележимо, едва доловимо; слабо. Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо. Елин Пелин. Леко усмихнат. || Малко, в слаба степен. Над срутената кула надничаше изгрелият месец, леко нащърбен. Ст. Загорчинов. Леко ранен. || Внимателно, нежно. Момчил не каза вече нищо, мълком вдигна Елена на ръцете си, понесе я и леко я сложи близо до дъба. Ст. Загорчинов. Калугерката сложи ръката си върху нейните коси и леко я помилва. Ст. Загорчинов. 3. Пъргаво, плавно, с лекота. Музиката засвирва скоклива ръченица. Селяните и селянките заиграват леко. Вазов. И корабът се носи леко / с попътни тихи ветрове. Яворов. 4. С глаголите гледам, отнасям се ‒ повърхностно, небрежно. Гледаш много леко на живота ‒ забеляза Ирина. Дим. Димов. □ Става ми леко, леко ми е ‒ а) Олеква ми. б) Приятно ми е. И сълзите ѝ течаха, ставаше ѝ леко. Йовков. Мене ми стана тъй леко, тъй хубаво. От щастие си затворих очите. Ст. Костов.
|