|
лекотà, мн. няма, ж. 1. Сръчност, ловкост, подвижност; леснина. Сам се изненада (дядо Константин) от пъргавината си. Сякаш бе млад като Щерьо, с такава лекота се дигна от земята. К. Петканов. 2. Чувство на душевно спокойствие. Леко и приятно се диша. Лекота пълни гърдите. Влайков. Изпивам чая. Каква сладка струя се разля по цялото ми тяло! Лекота, мекота, желание за сън. Л. Стоянов. 3. Несериозност, лекомисленост. Той гледа с лекота на нещата.
|