лèле междум. Диал. 1. За израз на учудване, удивление. Дошла (Ния) само да те види... Леле Лазе, да знаеш колко много те иска! Дим. Талев. То хубаво, ама на Дуда баща ѝ какъв е... лелее! Елин Пелин. 2. За израз на съжаление, окайване, уплаха, обикн. в съчет. леле варе, леле боже, леле мале; олеле. Леле мале! Какво щеше да ми изтегли главата! Вазов. Дано не ни подушат ‒ пошушна край рамото му селянин. ‒ Каквото сме се събрали ‒ леле мале. Хар. Русев. 3. Като частица ‒ в нар. песни, обикн. при обръщение. Леле сине, мое дете, / защо рониш тия дребни сълзи. Нар. пес. Мома Мита, леле, болна лежи. Нар. пес. Рано ранила Вълкана, леле, / на личен ден на Гергьовден. Нар. пес.
|