лелèя, -èеш, мин. св. лелèях, несв., прех. 1. Поет. В съчет. с отвлечени съществителни, като блян, мечта, надежда и др., означава онова, което се съдържа в съществителното; пазя, тая грижливо нещо съкровено в душата си. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков. Лелее още младото сърце / мечти заветни, чисти и високи. П. П. Славейков. 2. Рядко. Поет. Унасям, люлея, галя. Отпаднал ме лелее нежен сън, / зора се зазорява вън. Яворов. лелея се страд.
|