|
лèлин, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на леля, който е на леля. Нима е жив лелиният Генин мъж? Влайков. 2. Като същ. лелиният, лелината, лелиното, лелините (разг.) ‒ галено обръщение на леля към свои; на леля. 3. Като същ. мн. лелини (разг.) ‒ домът и семейството на лелята. Право у лелини си отиде. Влайков. Моята служба у лелини беше да паса овцете и всяка събота да нося храна на говедарите в планината. Елин Пелин.
|