лèлкин, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на лелка. 2. Като същ. лелкиният, лелкината, лелкиното, лелкините (разг.) ‒ галено обръщение на лелка към свои; на лелка. Па нали щеше агроном да ставаш бре, Мирчо! ‒ заговори му леля му Стоянка... ‒ По какви пътища си тръгнал, лелкин! Ем. Коралов. 3. Като същ. мн. лелкини (разг.) ‒ домът и семейството на лелка.
|