лемèж м. Желязна част на рало или плуг, която пори, разравя земята; палешник, ралник. Едни пипаха с ръка грапавите му (на трактора) колела, други гледаха шестте лемежа, прикачени отзад, и се чудеха. Кр. Григоров. Тежкият трактор загърмя, но Тошо, който потичваше след плуга, забеляза, че лемежите кривят ‒ между старите и нови бразди оставаше тук и там необърната земя. А. Гуляшки.
|