|
лен1, лèнът, лèна, мн. няма, м. 1. Влакнодайно растение, от семената на което се получава масло. Linum usitatissimum. Момиче, момиче,... изгорях за тебе! / Като лен за вода, босилек за роса. Нар. пес. Достави различни семена ‒ рапица, люцерна, лен. Йовков. 2. Текстилен материал, изтъкан от влакната на това растение. Купих си лен за рокля. Ризата му е от лен.
лен2, мн. няма, ж. Остар. Рядко. Мързел. След лаврите сегашни / очакват ни ‒ не лен, / труд, усилья страшни. Вазов. Момъкът се разсмя. ‒ Ех, че те е пък лен да говориш, Добрине! Ст. Загорчинов.
|