|
ленѝв, -а, -о, прил. 1. Който не желае, не обича да работи; мързелив. Той беше едър, кокалест човек, но отпуснат и ленив. Йовков. Брат ми ще да каже: / ‒ то е наша Рада, / на нива ленива, / на дарак дремлива, / на хурка пиплива. Нар. пес. 2. Който изразява, издава леност; отпуснат. Тя запали цигара и с лениви стъпки почна да се качва по стълбите към втория етаж. Дим. Димов. Той беше тридесет и пет годишен човек с голямо изпъкнало чело, с малки сиви очи с поглед ленив и заспал. Вазов. Лениви движения. Ленив глас.
|