|
лèпвам, -аш, несв.; лèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лèпнат, св., прех. Разг. Бързо, изведнъж залепвам нещо с друго. Марин пак мазна с перце един лист, лепна крайчеца на другия, сложи един дебел тефтер и натисна с ръка. Кр. Григоров. Тя лепна марка на плика. || Прен. Слагам, поставям нещо плътно върху друго. Два дни се въртя Калитко в леглото. Но тръгваше ли майка му на работа във фабриката, той бързо рипваше, лепваше чело на ниското прозорче на стаичката и гледаше неопределено към гората. Ив. Хаджимарчев. □ Лепвам плесница (шамар) (разг.) ‒ удрям някому плесница (шамар).
|