|
лèпна1, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. При допир ‒ имам свойство, качество да се прикрепвам, залепвам плътно към нещо; лепкав съм. Из такава кал все още може да се пътува, защото не лепне и колелетата се мият из нея. Йовков. || Само 3 л. Покрит съм с нещо, което лесно се залепва за друго; лепкав съм. Устните му лепнеха от кръв, която се струеше откъм челото. Ст. Загорчинов. Главата му гореше, косите лепнеха по челото му и той не можеше да разбере дъждът ли беше го измокрил или пък гореща пот го обливаше. Йовков. || Прен. Залепвам се плътно към нещо. Ризата лепне на гърба, лицето е запотено и мокро, но умората не се чувства. Йовков. Жаждата беше изсушила гърлото му и горчивите слюнки лепнеха по езика. Хар. Русев.
лèпна2. Вж. лепвам.
|