|
лепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. Плътно прикрепвам нещо към друго, обикн. с лепило; залепям, слепям. Той беше лепил прокламации през нощта из улиците. Вазов. Жената на ханджията лепеше хартии по изпочупените прозорци. Чудомир. Лепя афиши. Лепя галоши. Лепя гума на колело. 2. Диал. Мажа с глина или с вар стени, под и др. Една стара жена лепеше с глина изкривените стени. Йовков. И отнесе се тя с въображението си към онова време, и захвана неусетно да си мечтае, какво ще бъде тогава, с какво присърце ще да реди своята къща, как ще да я лепи и с червена, и с бяла, и с жълта глина. Влайков. || Запушвам, замазвам дупка или пукнатина. лепя се страд.
|