лèсно нареч. 1. Без мъка и усилие, труд; леко. Противоп. трудно, мъчно. Ненко лесно навикна на тоя нов живот. Влайков. Лесно се къща събаря, но мъчно се прави и реди. Ст. Чилингиров. Те пият... В пиянство щат лесно забрави / предишни неволи и днешни беди. Яворов. В мътна вода лесно се лови риба. Погов. 2. За време ‒ бързо, незабелязано. Де гиди, млади години, / колко се лесно минахте! Елин Пелин. 3. Разг. При отговор ‒ добре де. Горилков. Иска да му платим. Големанов... Лесно, да не бърза толкоз. Ст. Костов. И да беше се научил колко лесно щеше да му е сега! Влайков.
|