лèшник, мн. -ци, м. 1. Плод на леска с една ядка в черупка. Той напълни всичките джобове на палтото и панталоните си с лешници. Вазов. Пролет заедно ходеха на коприва, а като превали лятото ‒ на лешници и на дренки. Влайков. Два лешника на един орех надвиват. Погов. 2. Храст леска.
|